„Защо детето ми не говори?“, „Има ли аутизъм?“, „Правилно ли се развива?“, „Какво да правя сега?“, „На какъв специалист да го заведа?“.
Това са част от въпросите в главата на един родител, когато двегодишното му дете все още не проговаря.
Опорни точки за родители:
Преди да се изпадне в крайни емоционални състояния е важно семейството да си отговори на въпроси, които предшестват първите думи и изречения на тяхното малко дете:
Гледа ли ме в очите?
Отговаря ли на име?
Разбира ли речта?
Търси ли ме с поглед?
Идва ли, когато има нужда от мен?
Прекарва ли дълго време пред екран или в еднотипна игра с предмети?
Отговорите на тези въпроси може да са мъчителни! Не бързайте!
След първоначалния шок и силни емоции, бързо идва мобилизацията и рационалните решения! Сега към тях!
Обяснението:
Комуникацията предшества речта и ако едно дете комуникира функционално с обкръжението си и неговите сетива са запазени, то е много вероятно да проговори.
Ако детето не комуникира, то и речта ще се появи някак неестествено в неговата уста- отделни думи, които по-скоро са констатация на познати предмети и събития, заучени фрази или повторения на звуци. Речта в този случай ще бъде насочена към някого в пространството и ще липсва адресат.
Някои деца търсят родителя в опит да достигнат екрана. Например детето идва при мама и носи дистанционното, водата или бисквитката. Получавайки желаното, детето няма да се научи да произнася думи и изречения. Но това е много подходяща комуникативна ситуация, в която можем да развиваме вербалните и невербални умения на детето- очен контакт, звуци, жестове и език на тялото. Комуникацията с обкръжението е базата, от която малкото дете се учи и усвоява социалния език.
А сега и за говоренето:
Говоренето е умение, което малкото дете усвоява ден след ден, опитвайки се да сподели и адресира своите нужди към най-близките – мама, тати, баба, кака. От тази нужда детето естествено се учи да възпроизвежда думите, които чува най-често: „Ела, Дай, Айде, Чао, Ам, Мама, Тати, Кака и т.н.“
Децата, които прекарват много часове пред екрани произнасят първи думи на английски, испански и др. предпочитани езици. При тях речевото общуване е затруднено и се налага да се извърви конкретен терапевтичен път със специалисти. Индивидуалната терапия има за цел развиване на комуникативните умения и функционална употреба на речта на детето
От къде да започна:
„Какви тестове да попълня?“
Започваме с най-масовият скрининг за родители на деца от 16 месеца-36 месеца.
За деца над 3 години се използват различни инструменти за признаци на аутизъм и проследяване на напредъка в няколко различни области- комуникация, език и реч, сензорни навици и социално поведение.
Допълнителни тестове за развитието, риска от аутизъм или други неврологично състояние, ще се извършат от специалистите, при които отивате. Много е вероятно да не може да се направи заключение от първата среща, а да е необходимо поредица от консултации за събиране на данни от различни източници- интервю с родител, наблюдение на детето в естествена и непозната среда, обратна връзка от детското заведение и др.
„Към кого да се обърна за помощ?“
Консултация с педиатър, детски невролог и специалисти по ранно детско развитие- психолог, логопед.
Забравете страховете и това с „етикет за цял живот“! До 3-4 годишна възраст, повечето специалисти поставят хипотетична или т.нар. работна диагноза, която да помогне на семейството да достигне до подходящи услуги и терапевти. Важно е да не се пропуснат важни изследвания в ранната възраст, към които само медицинско лице може да Ви насочи!
„Как да подкрепя комуникацията с детето ми?“
Забравете екраните!
Запазете спокойствие и бъдете търпеливи!
Наблюдавайте и се свържете с интересите на малкото човече.
Проучете за специалисти по ранно детско развитие във вашето населено място, които да обследват нивото на умения на детето и предложат програма за работа с малки цели и задачи.
„Коя терапия е най-подходяща?“
Може да е необходимо да минете през различни специалисти и подходи, докато откриете вашите.
Няма универсални методи и подходи. Но тези, които са чувствителни към особеностите на конкретното дете, които са базирани на опита и се прилагат с внимание и любов от професионалистите, е много вероятно да отговорят на нуждите на детето и семейството!
Поставената диагноза, признаците на аутизъм и речевите способности не променят детето. То си е същото преди и след срещата със специалист. Увеличават се възможностите на детето да се развива, учи и говори, подкрепено от специалист.
