В работата си с родители често виждам колко много усилия влагат – да бъдат търпеливи, осъзнати и „достатъчно добри“. Заедно с това идват умората, съмнението и въпросът: „Правя ли го правилно?“
Точно тук gentle parenting може да бъде полезна опора, а не поредното изискване към родителя.
Gentle parenting е подход, основан на съвременни знания за развитието на детския мозък и теорията на привързаността. Той предлага разбиране за детското поведение, като същевременно подчертава значението на ясните и последователни граници. В този модел родителят води не чрез контрол, а чрез връзка и регулация.
В същото време gentle parenting не е идеология и не изисква постоянна спокойствие или перфектни реакции. То допуска човешките моменти – когато родителят се ядосва, греши или няма ресурс. Важното е връщането към връзката и възстановяването след трудните ситуации.
В практиката си следвам този подход, за да подкрепя родителите да се чувстват по-уверени и по-сигурни в ролята си – не като „идеални“, а като достатъчно присъстващи и автентични възрастни за децата си.
Gentle parenting – кратък чеклист „за и против“
✔️ Подходът подкрепя, когато:
- търся повече разбиране за поведението на детето, а не само бързи решения
- искам да поставям граници без викове, заплахи и наказания
- забелязвам, че детето има силни емоции и му е трудно да се саморегулира
- искам да запазя връзката с детето и в трудните моменти
- осъзнавам, че и аз като родител имам нужда от подкрепа и регулация
⚠️ Подходът създава трудности, когато:
- го разбирам като липса на граници или „всичко е позволено“
- очаквам от себе си постоянно спокойствие и търпение
- опитвам се да обяснявам дълго по време на силна емоция или криза
- пренебрегвам собствената си умора и нужди
- се сравнявам с „идеални“ образи от социалните мрежи
А вие – къде се намирате в момента между разбирането към детето и собствените си граници?
