„Добрата“ грижа започва от себе си.
Много родители ми споделят едно и също:
„Забравям повече“, „уморявам се по-бързо“, „не мога да се съсредоточа както преди“.
И почти винаги, когато поговорим малко повече, се оказва, че сънят отдавна не е пълноценен.
Ново голямо проучване от 2025 г. потвърждава нещо, което в практиката си виждаме всеки ден – начинът, по който спим, е тясно свързан с начина, по който мислим, помним и се чувстваме.
Какво показва изследването?
В проучването участват над 136 000 души над 45 години. Учените изследват връзката между:
- усещането за влошаване на паметта и концентрацията,
- и качеството на съня.
Резултатите са ясни:
- Повече от половината хора, които се притесняват за паметта си, спят зле.
- Тези хора имат почти два пъти по-висок риск от нарушен сън.
- Най-силна е връзката при хората между 45 и 64 години – активна възраст, в която често сме родители, работим много и носим отговорност за други.
Какво означава това за родителите?
Родителството рядко оставя място за почивка. Нощите са накъсани, мислите – неспирни, а изискванията към нас – високи.
Когато сме постоянно недоспали:
- паметта ни страда,
- търпението намалява,
- започваме да се съмняваме в себе си – „дали нещо не ми има?“.
Истината е, че умореният мозък често изглежда като „влошаваща се памет“, без това да означава сериозен проблем.
А ролята на емоционалното състояние?
Проучването показва още нещо важно – при родители, които преживяват депресивни състояния или силно емоционално изтощение, връзката между лошия сън и когнитивните притеснения е още по-силна.
Когато сме тъжни, тревожни или претоварени:
- заспиваме по-трудно,
- будим се по-често,
- мислите ни не намират покой.
Малка, но важна пауза
Ако се разпознаваш в тези редове, искам да знаеш нещо важно:
Това не означава, че се проваляш като родител. Означава, че си уморен/а.
Грижата за съня и психичното здраве не е лукс. Тя е основа – за теб и за цялото семейство.
Как можеш да си помогнеш?
- Започни с внимание към себе си – как спиш, как се чувстваш, какво носиш вътре в себе си.
- Не отхвърляй оплакванията си с „нормално е, всички сме така“.
- Потърси подкрепа – разговорът с професионалист често е първата крачка към повече яснота и спокойствие.
В заключение
Понякога паметта ни не ни „изоставя“ – тя просто ни показва, че имаме нужда от почивка, разбиране и подкрепа.
Когато се погрижим за съня и вътрешния си свят, даваме най-добрия модел и на децата си 💛
